КРУП, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Крупен.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1986.
КРУП1, кру̀път, кру̀па, мн. кру̀пове, м. Остар. и диал. 1. Част от тялото на кон, муле и под., която се образува от кръстната кост, първите опашни прешлени и таза.
2. Задница на кон; крупа2. Тъкмо тогава страшният деребей трябва да е доловил истинския дъх на косените ливади, . ., свободата на линията, която започва от холка и свършва до крупа на расовите коне. Ст. Сивриев, ЗСБ, 149. Пунката метна зелената куртка през рамо и удари с вейка едното муле по крупа. Ст. Сивриев, ЗСБ, 57.
— От фр. croupe през рус. круп.
КРУП2, кру̀път, кру̀па, мн. няма, м. Мед. Дифтерийно възпаление на гърлото или трахеята. При дифтерията на гръкляна, наречена дифтериен круп, отначало се появява дрезгава кашлица, .., общото състояние се влошава. Анат. VIII кл, 1965, 179.
— От англ. croup през рус. круп. Сп. Читалище 1875.
КРУП3, кру̀път, кру̀па, мн. кру̀пове, м. Остар. Книж. Бойно оръдие; топ. И тука широкият двор е превърнат в кичеста и засмяна градина, оградена с бели гранитни колони, над които стърчат крупове — от освободителната война. Ив. Вазов, Съч. XVII, 161. Сега пък бай Лило ковачът да му тури железните обръчи и другите железа, и ето ти цял круп — каза Мичо. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 75.
— Нем. от собств. З. Стоянов, Записки по българските въстания, 1884.