КРУ̀ПА1 ж. Само в съчет. крупа сол. Голяма буца каменна сол. Кравите се белееха в леката утринна мрачевина. Едни, .., доизкарваха съня си, .., трети се трупаха около крупите сол и лижеха. Ил. Волен, МДС, 208. Братан заведе гостите при Янин вир. Нямаше никаква вода, .. Плочите на дъното блестяха като облизани от овци крупи сол. Ст. Даскалов, ЗС, 183.
КРУ̀ПА2 ж. Остар. и диал. Круп1.
— От фр. croupe през рус. круп. — От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1986.
КРУ̀ПА3 ж. Диал. 1. Болест у бозайничетата от преяждане.
2. Разстройство от преяждане на пресни орехи или варена пшеница.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1986.