КРУШЀНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. 1. Корабокрушение. Всичко около Домна беше непознато. .. Тя се усещаше съвсем сама като върху отломка сред море подир крушение. Б. Болгар, Б, 85. Но кораба, на който той се е наел работник, сполита крушение и той се намира на непознат остров, сред далечния океан. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VII, 164.
2. Прен. Гибел, загиване, катастрофа. Той преживяваше сам всичките тревоги, страдания, горчиви разочарования и срама за подлите проявления в народа, които сподирват крушението на всяка революция. Ив. Вазов, Съч. XXII, 92-93. С голяма артистична вещина Стаматов представя своя герой в сложната броеница от препятствия, от крушенията на неговите надежди. НК, 1958, бр. 7, 2.
— Рус. крушение.