КРУ̀ШОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който представлява круша (в 1 знач.). Млади сливови, крушови и ябълкови дръвчета навлизат стройно в лъките, където доживяват своя век старите овощни дървета. А. Каралийчев, ПД, 73. От къщата му надолу се разстила зелена ливада с овощни дръвчета: джанкови, сливови, ябълкови, крушови. Повечето от тях бяха посадени, когато Тончо бе още момчур-ляк. Кр. Григоров, ТГ, 5. Крушова фиданка.
2. Който е на или от круша (в 1 знач.). Припадаше здрачът, наблизо запалиха огън от сухи крушови клони. Г. Мишев, ЕП, 151. Дойчин се отдръпна от стеблото на крушата, подири в джобовете си кехлибарените броеници, но, като не ги намери, протегна ръка, откъсна крушов лист и се заигра с него. К. Петканов, ЗлЗ, 251. Сядаме под крушата на сянка. / Лъха топъл, земен аромат lue паницата ветрец отронва / няколко листенца крушов цвят. Ив. Бурии, ПТ, 20. Ракията беше завряла, под камината догаряха две крушови главни. А. Каралийчев, В, 43.
3. Който е направен от круша. Започна [Вишо] да чете от читалището разни книжки по земеделие, .. И най-напред смени дървеното крушово рало на Парцалана с желязно. Ил. Волен, МДС, 219. Крушов компот. Крушов мармалад. Крушова ракия.
4. Който е присъщ на круша (във 2 знач.). Крушов аромат. Крушова сладост.
5. Като същ. крушова ж. Крушова чорба; крушовица. — Моята крушова по̀ си я бива от вашата боза. =. Вкиснала се е! К. Калчев, ПИЖ, 178.
◊ Крушова чорба. Диал. Питие от круши; крушовица. Гано, иди налей малко крушова чорба, че да почерпим даскалицата. К. Калчев, ПИЖ, 133.