КРУШОВЍДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който е с форма, подобна на круша (във 2 знач.); крушообразен, крушоподобен. Войводата отвори рокличката и изсипа на дланта си поотделно тъй, че всички да видят: едни едри златни обици, два пръстена с големи камъни и един косичник от мъниста и сребърни крушовидни листа, които весело звънтяха. Ст. Загорчинов, ДП, 89. Бившият доставчик на сено беше напълнил чантата си с бутала, бурми и дори един клаксон беше закупил — с крушовиден гумен издатък и с пиринчена фуния. Ив. Давидков, КХ, 61. Взводен подофицер на Петър беше един нисък, клинообразен мъж с горилски рамене, островърха крушовидна глава и плоско лице, обрасло в червеникава корава четина. В. Ченков, ПС, 91. Крушовидна луминесцентна лампа.


Източник: Речник на българския език (онлайн)