КРЪВ, -та̀, мн. къ̀рви, (разг.) къ̀рвища и (диал.) къ̀рвове, ж. 1. Само ед. Гъста течност, която циркулира в специална съдова система на човешкия или животинския организъм и осигурява храненето и обмяната на веществата на всички клетки. Кръвта изпълнява важна функция в човешкия организъм. Тя снабдява с кислород тъканите и органите на тялото и пренася хранителни вещества, с помощта на които се поддържа животът. ВН, 1960, бр. 2662,, 4. В артериите тече ясночервена кръв. Изключение прави само белодробната артерия, в която тече тъмночервена, венозна кръв. Анат. VIII кл, 76. Йонизиращите лъчения в най-широк смисъл причиняват рака на кръвта, който е известен като левкемия. Р. Райчев, НКД, 97. Той [лекарят] опипа цялото почерняло тяло и констатира, .. по гърдите и около хълбоците имаше подкожно съсирена кръв. Д. Димов, ЖС, 285. Кръвта се състои от плазма, еритроцити, левкоцити и тромбоцити. Δ Вземане на кръв за изследване. Консервирана кръв. Преливане на кръв. // Тази течност, изтичаща или изтекла от човешки или животински организъм, обикн. при външно нараняване или спукване на кръвоносен съд. Едва сега усети Стоян болки по ръцете и нозете си, .., видя и кръв там, дето бе го ухапала и изподраскала с яките си нокти хрътката. Д. Талев, ЖС, 10. Чучулиги,. ., падаха от висинето мъртви, . ., с уста пълни с алена кръв, извряла из мъничкото песнопойно сърчице. Елин Пелин, Съч. I, 74. Чак на обяд намериха Люлински случайно — облян в кървища и в безсъзнание. Й. Вълчев, РЗ, 56. Цял ден натискаш с гърдите си ралото, добичетата потъват в кръвове от ръчкане — лениво заприказва един селянин. Ил. Волен, МДС, 130. И в светлината околния мрак / що бе огряла, ясно тя съгледа / обляно в кърви челото му бледо. Π. Π. Славейков, Събр. съч. IV, 190.
2. Прен. Кръвопролитие с множество човешки жертви при някаква борба, война и под. По стените на стоборите от гнили дъски и по сградите се белееха големи надписи от вар „Долу войната“ , . ., „Стига кръв!“ Д. Добревски, БКН, 6. — Дааа! — посочи с пръст ораторът. — Ново трябва, но то няма да дойде по пътя на кървите, враждата и авантюрите... Г. Караславов, Избр. съч. I, 153. Войната е гибелно дело; кръв и разрушения никнат там, дето тя мине. Ив. Вазов, Съч. XX, 39. В тая наша държава, ако нема чума, холера ще има, ако нема и двете — кървища ще има. Хр. Бръзицов, НЦ, 20. ● Обр. С хиляда ножа / прободен / народ — / .. — / въстана / из мрака тревожен на своя живот / — и писа със своите кърви / СВОБОДЕН! Гео Милев, С, 27-28.
3. Прен. Само ед. Живот. Това бе един от тихите и невзрачни мъже, които останаха на могилата доброволно и можеха да предложат на партията само кръвта си. Д. Димов, Т, 616. Пред далечното видение на Пирин, като пред жертвеника на един храм, тоя млад и бледен момък и неговите другари поднасяха и обричаха най-чистата си и най-скъпа жертва: своите младини, своята кръв. Й. Йовков, Разк. III, 83. Обичам го, защото прослави България и не жалей кръвта си за нея. Ив. Вазов, Съч. XX, 12. Подгонил бухалът светулката: „— Какъв / е моя грях, та искаш мойта кръв?“ С. Михайловски, Съч. I, 93. ● Обр. Ето тая мисъл [за Елена] вливаше в жилите му [на Момчил] кръв, гореща като разтопена смола. Ст. Загорчинов, ДП, 436.
4. Прен. Само ед. Обикн. със съгл. или несъгл. опр. Темперамент, характер, нрав. Той се видя слаб да повлияе над такава неукротима кръв. Ив. Вазов, Съч. XXII, 192. Яворов бе харамия по кръв, по съдба. И тъкмо тази харамийска кръв го тикна в македонското движение, макар тук Ботевият пример да е играл не малка роля. М. Кремен, РЯ, 301. Ето една негова нива близо до пътя, .. Еньо и нея навиди и страстта към земята възбуди кръвта му. Елин Пелин, Съч. III, 154. // Със съгл. опр. Човек с такъв темперамент, нрав, характер, който се определя от прилагателното. — Луди, боже, луди!... Посред бял ден — хоро! Ама кръв, луда кръв... Ц. Церковски, ТЗ, 61. Братовчед ми беше буйна кръв и майка ми се страхуваше да не ми повлияе зле.
5. Само ед. Разг. Членувано или със съгл. опр. Близко родство, роднинство, близки роднински връзки; род, коляно. Привързаност между родственици не беше рядка по онова време, макар жаждата за власт и богатство да бе вече надвила у мнозина знатни родната кръв. А. Дончев, СВС, 110. Султана помнеше само дядо си, но познаваше живота и на баща си, и на прадядо си Огнен, .. Тя носеше в паметта си техни образи, .., а това, което беше заличено в спомена, допълваше го гласът на кръвта. Д. Талев, ЖС, 60-61. —Защо брат ми не разбра, че съм негов брат? — каза той. — Защо кръвта му не се обади? А. Дончев, ВР, 277. Ала не бе само това, ами и кръвта сякаш го теглеше към бащиния му занаят. Т. Влайков, Съч. II, 226. // Разш. Родов, семеен произход. Те уважават само учената ми титла, а мачкат душата ми; гордеят се с положението ми, срамуват се от кръвта ми. Ив. Кирилов, Ж, 75. Аристократ по кръв и по възпитание, той имаше убеждения либерални. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 48. Те [Борис и Стефан] имаха еднаква кръв и еднаква жизненост, но сърцата им бяха напълно различни. Д. Димов, Т, 221. Това ангелско подобие беше завардило хубостта от българската болярска кръв — то беше потомък от насила изтурчените български хубавици. Ц. Гинчев, ГК, 21. Ех, напразно мойта селска кръв към полята ме повлича. Мл. Исаев, ТП, 47.
6. Разг. Като сказ. опред. и в съчет. с притеж. мест. мой, твой, негов, наш и т. н. Близък роднина, родственик. Ако не е това мое мексиканско дете, ще зарежа всичко и ще тръгна с вас. . То не е моя кръв, ама ми е мило. Л. Стефанова, ВМД, 79. — Идете в бараката! — настигна ги Гоци .. Гледайте да не вдигате много гюрултия. .. Пък и своя кръв сте си, все ще има какво да си кажете. Кл. Цачев, В, 177. И ще даде, ще видиш! За братята си не може да не помисли, кръв са му! Кл. Цачев, ГЗ, 26. Твой съм син и тук не бях, / ръка да протегна, / твоя кръв съм — не успях / с теб ведно да легна. Ив. Вазов, Съч. II, 42.
◊ Заешка кръв (съкр. кръв). Разг. Хубаво таниново червено вино. За да не остане по-назад от него, Матейчо също вдигаше чашата си .. и с тон на познавач подкрепяше Цеков: — Екстра винце. По нас на такова казват заешка кръв. В. Нешков, Н, 276. По нас и пеленаците знаят табла колкото вас. Аз например спокойно изигравам с вас на по едно кило кръв. Чудомир, Избр. пр, 288.
~ В кръвта ми е; имам (нося) в кръвта <си>. Разг. 1. По рождение, по природа имам силна склонност към нещо, удава ми се лесно, имам усет за него и обичам да го върша. На мене ми дай да ходя, да скитам. И какво да правя пък, туй ми е в кръвта, такава бях и като малка. Й. Йовков, ЧКГ, 148. 2. За качество, проява — вродено ми е, имам го по природа, наследил съм го. Големството ни е в кръвта. .. и името ни такова. Кой не знае Големановци? Ст. Л. Костов, Г, 36. В кръвта им е [необуздаността], Приязде. И покойният му баща Радомир беше такава гореща глава. Ив. Вазов, Съч. XX, 9. Влязъл ми е в кръвта. Разг. Силно съм обикнал нещо или някого, държа много на него, не мога без него. Тая жена ми бе влязла в кръвта и толкова. Нямаше какво да се направи срещу туй. Б. Райнов, ДВ, 52. В (от) плът и кръв. Книж. Напълно реален, осезаем.. В разгорещения мозък изчезнаха поетическите видения — яви се жената в плът и кръв. Г. Стаматов, Разк. II, 136. Ври (играе, кипи) ми кръвта. Разг. Обикн. за млад човек или дете — неспокоен, буен съм, не мога да се задържа на едно място, непрекъснато нещо правя. — Теб, Куманчо, кръвта ти още ври, че си млад-зелен, ама слушай патилите хора. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 396. — А я вижте Галка, нали е младо, кръвта му кипи, все е шавало и разритало пясъка! Ст. Даскалов, ЕС, 245. Гледам на кръв (някого); очите ми гледат на кръв. Разг. 1. Готов съм да извърша убийство, да убия някого. Стиснал е секирата, навъсил е черните си рунтави вежди, струва ти се — на кръв гледа. А. Гуляшки, МТС, 148. 2. Много съм сърдит, навъсен и съм готов да се карам. Офицерите се разхождат мрачни пред ротите, сабите им чаткат о шпорите, очите им гледат на кръв изпод козирките. П. Незнакомов, БЧ, 8. Давам / дам плът и кръв на нещо. Книж. Осъществявам нещо, създавам нещо. Тя [идеята за организиране на комитети] принадлежи на Апостола, който прозря нейната историческа роля, даде ѝ плът и кръв. Ив. Унджиев, ВЛ, 104. Добивам / добия (придобивам / придобия, получавам / получа) плът и кръв. Книж. Ставам действителен; осъществявам се, реализирам се. До кръв. Много силно, докато потече кръв. Михаил III виждаше всичко и кипеше от гняв и болка. Стискаше със зъби устните си, стискаше ги до кръв и държеше кърпата на устата си, за да не познае никой колко се чувствуваше нещастен той. Й. Вълчев, СКН, 287. И диво цвилеха сплашени коне, мушкали до кръв с островърхи махмузи от сребро. Н. Райнов, ВДБ, 63. До последна капка кръв, бия се, боря се, браня се и под. Книж. Като жертвам всичко, без да щадя живота си, до смърт (се боря, бия, защитавам нещо или някого). Сега да им свирнеше тръбата, те за миг щяха да са готови да се сражават до последна капка кръв. П. Михайлов, МП, 93— 94. Позициите бяха защищавани до последна капка кръв. Л. Стоянов, Б, 131. Една кръв съм (сме) с някого; кръв от нечия кръв съм (сме). Разг. Близък, кръвен роднина съм с някого; близки кръвни роднини сме. — Бе Иване, една кръв сте! Посрещни човека! — Не се стърпях. Майорът почака,. . и понечи да си тръгне Н. Кирилов, ПД, 60-61. — Отсега ще имам аз двама синове — рече великият войвода. — И двама свои помощници. Ще ви взема и двамата със себе си. Бъдете готови. Кръв от моята кръв сте вие и двамата. Д. Талев, СИ, 103. Запалва / запали (разпалва / разпали) ми се кръвта. Разг. Изпадам в състояние на силна възбуда, вълнение, въодушевление от· нещо. Неговата охладняла кръв са запалила, и той насмалко щял да полудее от радост и да съдере ямболчето. Л. Каравелов, Съч. II, 87. Запалвам / запаля (разпалвам / разпаля) кръвта на някого. Разг. Правя някой да изпадне в състояние на силна възбуда, вълнение, въодушевление. Те [хората] знаят да се веселят: пият вино из черупките на кокосови орехи, имат музика, която приспива змиите и запалва кръвта на жените, които танцуват полуголи. Й. Йовков, Разк. II, 12. — Слушай, Синап, ти каза една приказка, която разпали кръвта ни .. и ни взе ума: че можем да имаме жито и брашно, ако те слушаме. Кажи, какво си намислил? Л. Стоянов, МС, 198. Избива ме / изби ме на кръв. Разг. Изпитвам желание да извърша убийство. И чирпанлиите са като нас — все на кръв ги избива — подчерта думите си бай Чанев. . Д. Спространов, С, 94. Изпивам / изпия кръвта някому. Разг. Убивам някого. Някъде изтрещяха изстрели. По „Граф Игнатиев“ препуснаха стражари. .. Ах, мръсниците, дали не изпиха кръвта на някой мой другар. В. Андреев, ПР, 22. Изсмуквам / изсмуча <и> кръвта някому. Диал. Вземам всичко на някого, ограбвам го, съсипвам го. Като врана (гарван) за кръв жаден. Диал. Много жаден. Качва ми се / качи ми се кръвта в главата; всичката кръв прелива / преля в главата ми. Разг. Изпадам в състояние на силно вълнение или на гняв от нещо. — Ах, каква съм аз, каква съм. .. Изведнъж ми се качва кръвта в главата и не знам що мога да направя. Д. Талев, И, 208. През една безсънна нощ ѝ [на княгинята] се счу конски тропот и цвилене. Всичката ѝ кръв преля в главата ѝ, без да разбира какво върши, облече се и открехна тихо вратата. Ст. Загорчинов, ЛСС, 54. Кипва ми / кипна ми кръвта. Разг. Обхваща ме силна възбуда, вълнение; изпадам под властта на някакво много силно чувство. Светослав и войводите бяха пияни, кръвта им бе кипнала, безумие бе замъглило погледа им — и те се нахвърлиха върху плахите българи с бичове. Н. Райнов, КЦ, 137. Кръв за кръв. Книж. Отмъщение за убийство с убийство. И тъй, мълчешката, всяка година, кажи-речи, падат жертви от едната и другата страна, .. кръв за кръв. Н. Хайтов, ШГ, 51. Кръв капе от (на) сърцето ми; кръв ми капе от (на) сърцето. Разг. Изпитвам много голяма мъка, скърбя силно за някого или нещо. Мълчаливо градяха на кръстци празните снопи и кръв капеше от сърцата им. Елин Пелин, Съч. I, 74. Хората се радваха, а на мен кръв ми капеше на сърцето. В. Нешков, Н, 29. Като си помисля как затриха бай Лале, та чак кръв ми капе на сърцето. П. Велков, СДН, 384. Кръв ми е в очите. Диал. Настроен съм неприязнено към някого, ненавиждам го. Кръвта бие в ушите ми. Разг. Обикн. при силно вълнение, напрежение, очакване на нещо — усещам, чувам пулса (в ушите си). Ванко се вслуша. Не, кръвта биеше в ушите му. А той едва ли не почна да различава и мелодията... Какво нещо е внушението. М. Грубешлиева, ПИУ, 264. Кръвта заговори (проговори). Книж. Почувствах обич, състрадание към хора, с които имам кръвно родство (роднини, сънародници), почувствах, че са ми близки. — Ех, лесно ли е разсеяно племе да сплътяваш? — Ала — ще дойде ново време, кръвта ще заговори! Н. Райнов, ВДБ, 17. Той срещна сродница, братя даже: кръвта в тях не проговори и те отминаха. Ив. Вазов, Съч. IX, 184. Кръвта ми заиграва / заиграе. Разг. Обхваща ме силно вълнение. Кръвта ми замръзва / замръзне (застива / застине, изстива / изстине, смразява се / смрази се, смръзва / смръзне се) <в жилите>. Разг. 1. Обхваща ме силен страх, ужас от нещо, изплашвам се много силно. В гърдите нещо така заяло, / че кръв застива в сърцето страдно. Π. Κ. Яворов, Съч. I, 40. 2. Стъписвам се от силна изненада, смущение. Лозето, викам си, не ще молитва, а мотика. И току веднъж ми изстина кръвта — най-големите мързеливци, вечните размирници така заработиха, че всичко се затресе. Г. Караславов, Избр. съч. II, 418. Мляко и (с) кръв. Разг. Който е румен, здрав и хубав. Лицето му [на Джевдет бей] беше прясно като алена ябълка — мляко с кръв смесено — с черни едвам наболи мустаци, малка уста с тънки червени устни. Ц. Гинчев, ГК, 147-148. Сестра ѝ беше стройна, леко закръглена — мляко и кръв. На кръв. Разг. Като израз на желание за бой, на закана, настървение; войнствено. Ако вземе да сее бабаитизъм, ако сее вълчи принципи, ако носи шапката накривена на кръв, ще жъне бури и анархия! Й. Йовков, ПГ, 164. Прекъсна го през реч, с мустак на кръв завит, / Върбан от Мечка, сам нацупен и сърдит / като на целий свет. Π. Π. Славейков, Събр. съч. III, 225. На кръв изглеждам, поглеждам някого. Разг. Много сърдито, ядосано, заканително изглеждам (поглеждам). —Колко пъти съм ти казвал, когато взимаш нещо да питаш!... Изгледах го на кръв и щях да му кажа нещо остро, ама се отказах. Ст. 1968, бр. 1172, 2. Наливат ми се / налеят ми се очите с кръв. Разг. Силно се разгневявам, обхваща ме силен гняв. Очите му се наляха с кръв и той побара револвера, който беше на гърба му. Ив. Вазов, Съч. VI, 19. Налят с кръв. Разг. За лице, бузи, устни — силно румени, алени. Той бе нисичък, плещест, с широко, налято с кръв лице, уморено и недобре избръснато. П. Вежинов, НС, 107. Оставам без кръв; загубвам си кръвта. Разг. За лице, бузи, устни — пребледнявам, загубвам естествения си цвят и руменина (при уплаха, ужас, силно смущение, прилошаване). Лицето на жената загуби всичката си кръв: — Не скланя ли? В. Полянов, БВП, 7. Устните ѝ засъхнали и останали без кръв. Ив. Вазов, СбНУ II, 90. Пия (смуча) кръвта на някого; смуча нечия пот и кръв. Разг. Измъчвам, мъча, жестоко експлоатирам някого. Той [Енчо] бе доволен, дето е предупредил гостите да не ходят у тоя лош човек, забогатял от въстанието, който смучеше кръвта на бедните с помощта на богатството си и на властта. Д. Шишманов, Борба, 1919, кн. 2, 43. Пламва / пламне ми кръвта. Разг. Изпадам в силно възбудено състояние, развълнувам се при вида на нещо, някого, при мисълта за нещо, някого. Той живо си представи малката и пъргава Севастина, чиста и спретната, с леки трапчинки на кръглото ѝ миловидно личице, и кръвта му пламна. Д. Ангелов, ЖС, 37. Плът и кръв съм (ставам); плът от плътта и кръв от кръвта на някого или нещо съм; плът от нечия плът и кръв от нечия кръв съм (ставам). Книж. 1. Неделима, неразделна част от някого или от нещо съм, ставам; нещо съвсем близко, сродно с някого, нещо съм, ставам. Шкафове с умни книги, любими автори, ръкописи — негова плът и кръв — всичко изглеждаше глупаво, детинско. Г. Стаматов, Разк. II, 32. Грамадното болшинство от нашата интелигенция е здраво свързана с народа. Тя е плът от плътта и кръв от кръвта на трудещите се в нашата страна. ЛФ, 1958, бр. 15, 2. Те [селяните] разделяха с нас и последната троха от своя залък и бяха уверени, че това именно така трябва да бъде — че партизаните са кръв от тяхната кръв и плът от тяхната плът. Сл. Трънски, Н, 196. 2. Собствено, родно дете на някого съм. У него се надигнаха някакви изконни, предвечни сили да има дете, .. Кръв от кръвта му, плът от плътта му. Д. Спространов, С, 329. Помежду ни кръв и нож. Диал. Много се мразим, ненавиждаме се до смърт. Потопявам (потапям) / потопя, (удавям / удавя) в кръв нещо. Книж. Потушавам, ликвидирам нещо с голяма жестокост и кръвопролитие. Хиляди бяха жертвите през Априлското въстание. Перущица, Батак, Брацигово, Панагюрище, Копривщица, Клисура и десетки други селища бяха удавени в кръв. Г. Караиванов, П, 71. Проливам / пролея (лея) кръв; проливам кръвта на някого. Разг. Извършвам обикн. масови убийства, убивам някого. А моите двама шуреи, изглежда, са пролели кръв и в Преспа. Ударена е със стрела една жена. Д. Талев, С II, 105. След тая дата [29 май 1453 г.] векове наред кърджалиите и даалиите са проливали кръвта на раята от много славянски земи. Ив. Мирски, ПДЗ, 147. Пролива се / пролее се (лее се) кръв. Разг.; Кърви (кървове) се леят (проливат / пролеят). Диал. Води се бой, битка на живот и смърт, дават се много жертви; става кръвопролитие. Откак се проля кръв, тези села се бяха озверили. А. Каралийчев, СР, 38. Сам ще видиш: нито меч ще се вади, нито кръв ще се лее. Ст. Загорчинов, ДП, 107. Проливам си / пролея си кръвта. Разг. Давам живота си, жертвам се за нещо. — Силните могат да се укорят сами, силните могат да пролеят кръвта си, а аз не мога нито едното, нито другото... Ст. Сивриев, ИВ, 77. Пускам (пущам) / пусна кръв някому. Разг. 1. Нападам някого и го ранявам. Ако те питат в Бояна за нас, кажи им, че довечера ще им пуснем малко кръв. Й. Вълчев, СКН, 30. 2. Извличам от организма на някого кръв с лечебна цел, обикн. да се понижи високото му кръвно налягане. Случваше се сред разказа лицето му [на хаджията] да почервенее и погледът му да помътнее. .. — разговорът се отлагаше за друг път, а снахите му се разтичваха и повикваха Асен бръснаря да му пусне кръв. Г. Белев, ПЕМ, 30-31. Тя пиеше някакви прахове. .. Често пъти, когато тия прахове липсваха. .. Ралчо викаше дядо Мишон да ѝ пусне кръв. Ст. Даскалов, СЛ, 64. Разиграва ми се / разиграе ми се кръвта. Разг. Силно се ядосвам, разгневявам се, нервирам се много или ме обхваща някакво силно вълнение. Синя кръв. Книж. Употребява се за означаване, че някой е от благороден, аристократичен произход. Освен „старците“ и простолюдието, в Котел имаше още един кръг хора. Това бяха хората на синята кръв. Ив. Хаджийски, БДНН, 64. Смразявам / смразя кръвта на някого. Разг. Предизвиквам силен страх, ужас у някого, силно изплашвам някого. Петю подсвирна в дерето. Сигналът беше апашки и той сякаш смрази кръвта на Сълплията. Г. Караславов, Избр. съч. I, 208. С пот и кръв. Книж. С много тежък, непосилен труд. Мария: — Милионер? Какво чувам, истина ли? Хаджиева: — Най-чиста истина! Мария: Наследство! Хаджиева: —Никакво наследство, глупаво дете, а с пот и кръв на челото. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 373. Става ми / стане ми кръв пред очите. Разг. Изпадам в силно раздразнение, обхваща ме гняв. Сърцето ми се облива в кръв. Поет. Изпитвам силно душевно страдание, мъка. И нещо ѝ подсказваше, че той ще се пожертвува, ще умре за нея [за свободата]. При тая мисъл тя изтръпна, сърцето ѝ ce обля в кръв. Д. Спространов, С, 101. Тровя (отравям / отровя) кръвта на някого. Разг. Създавам големи неприятности на някого, продължително измъчвам някого. Между тях отдавна се набираше и се готвеше да избухне една от ония люти и неизкореними вражди в селата, които опълчват едни срещу други цели родове, тровят кръвта на цели поколения. Й. Йовков, Ж 1930, 14-15. Тровя си кръвта. Разг.; Правя си лоша кръв. Диал. Създавам си главоболия, силно се дразня, ядосвам се за нещо. От Дойновица ще ме е грижа. Да седна за нея да си тровя кръвта и да разправям! П. Тодоров, Събр. пр II, 127. — Какво ми е мен да си правя лоша кръв за чужди бабини деветини? Ив. Вазов, Съч. IX, 29. Хващам / хвана кръв. Диал. Напълнявам, наедрявам (обикн. за животни). Говореха за времето, за последните дъждове, за новата трева, от която овцете ще хванат кръв. Й. Йовков, Ж 1930, 24. Чужда кръв. Разг. Човек, който няма роднински връзки с някого; неродственик. — Върви си! Дъщеря нямам. А жената, нали е чужда кръв, по-рано я мразеше, гонеше, а сега съжалява, че без нея по-зле. М. Грубешлиева, ПП, 118.