КРЪВЀЯ, -ѐеш, мин. св. кръвя̀х; прич. мин. св. деят. кръвя̀л, -а, -о, мн. кръвѐли, несв., непрех. Диал. Кръвенея. А Доко расте и кръвее, та го не сдържа на едно място вече. Чудомир, Избр. пр, 25.
