КРЪВНЍЦА ж. 1. Остар. и диал. Жена кръвник (в 1 знач.). „Аз пак съм ти властна царица, / народе неверни, що мразя, / ти в дрипи, аз пак в багреница, / газих те и пак ще те газя!“ / Извика венчана кръвница. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 54. Петровица кръвницата, / по двор ходи с ум са бие: / кък да стори да направи, / да помрази сестра и брат. Нар. пес., СбГЯ, 112.
2. Диал. Употребява се за назоваване на мечка стръвница. Една нощ се вдигна страшен вой .. Мечката пак се яви. Ами сега? Настърви се кръвницата. Кръвта я влече. З. Сребров, МСП, 87. Мама Стояно думаше: / „Не оди, синко, тук стой — / там има мечка кръвница!“ Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 124. „Мецо лйо, мецо стръвнице / стръвнице, мецо кръвнице, / хай да са, мецо, поборим.“ Нар. пес., СбГЯ, 56.