КРЪВОЖА̀ДНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от кръвожаден. Чрез жестоки до кръвожадност репресии Хакъ [паша] не само наострил против себе си аяните, мирното население, но и се оказал изолиран от всякаква подкрепа в Румелия. В. Мутафчиева, KB, 145. Светлорусият до бяло британец с къдравата си брадичка беше наивен наистина, но беше честен и очевидно кръвожадността му на пътуващ войник и занаятът му на главорез все пак го правеха да говори мъжки, без увъртания и точно. Д. Добревски, БИ, 170. Силна и разпалена ставаше препирнята, защото, при всичката кръвожадност на волтерианците, елинистшпе не отстъпиха ни йота. Ив. Вазов, Съч. VIII, 38.