КРЪВОЗА̀ГУБА ж. Мед. 1. Само ед. Загубване на кръв при кръвоизлив. Възможно е при значителни кръвозагуби част от жълтия [костен] мозък да се превърне в червен. А. Гюровски, АЧ, 75. Острата анемия при кръвозагубата се явява у новородените деца, загубили кръв при травматични увреждания. К. Рашков и др., ДБ, 278. Мекият и недобре напълнен пулс винаги е израз на болестни промени в сърдечносъдовата система, например миокардит или голяма кръвозагуба и др. Л. Митов и др., ВБ, 115.
2. Кръвоизлив. Количеството на прелятата кръв се определя според големината на кръвозагубата, като се следи и кръвното налягане. Л. Митов и др., ВБ, 394. Например много често кръвното налягане е понижено при редица инфекциозни заболявания (особено при белодробна туберкулоза), . ., при чести кръвозагуби. РД, 1960, бр. 326, 2.