КРЪВОЍЗЛИВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Който се отнася до кръвоизлив или е свързан с кръвоизлив. Честа причина за острата кръвоизливна анемия са вътрешни наранявания. М. Василев и др., ВБ, 476. Към петнистите обриви спадат също кръвоизливните петна. . на кожата. Те биват точковидни. . и линейни. Ил. Петков и др., КВБ, 35. При кръвотечение на кръвоизливното място се поставят тампони с кръвоспиращи средства. М. Василев и др., ВБ, 505. Подкожните кръвоизливни насядания представят обикновено синкаво-морави петна.


Източник: Речник на българския език (онлайн)