КРЪВОЛО̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Кръвожаден. Няма що, пак трябва да се поклоним на Пенчо Славейков, задето ни облъхна с обич към вечното през тая кръволочна адска действителност. Ем. Станев, ИК I и II, 340. „Живяхме под гнета / на кръволочен враг пет дълги грозни века.“ Π. Π. Славейков, Събр. съч. III, 141.