КРЪВОПЍЙЦА1, -та, мн. -и, м. и ж. Остар. и диал. Кръвопиец (мъж или жена); кръвопий, кръвопийник. Хубаво, хубаво; — ставай за смях на хората, плачи за тоя хайдутин и кръвопийца. Ив. Вазов, Съч. XXII, 154.
КРЪВОПЍЙЦА2 ж. Диал. Кръвожадно животно. Как ще яде [свинята] кокошки! Щир яде, лобода, кръмно цвекло, това, що е свинска работа, всичко яде, обаче кокошки не! Да не е кръвопийца, та да яде кокошки! Й. Радичков, ББ, 8.