КРЪВОПУСКАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Мед. Изтегляне на определено количество кръв от организма с лечебна цел (обикн. при внезапно повишаване на кръвното налягане, при хемороиди и др.). Кислородната терапия и кръвопускането (при силни застойни явления) трябва също да се прилага, но умерено и внимателно. Л. Томов и др., СВВМ, 13.
2. Създаване на възможност чрез прерязване на някой от кръвоносните съдове да изтече кръв извън организма. Докато акушерката затичала за лекар, докторът с един от своите инструменти си направил кръвопускане от ръката. Пл, 1934, бр. 1554, 2. Той наблюдавал капилярите в опашките на змиевидните риби, в които се движели червени кръвни „телца“. Подобни телца наблюдавал и в своята кръв, правейки си малки кръвопускания. Хр. Одисеев, ТН, 30.
3. Прен. Книж. Кръвопролитие. Спомена [Клюге], че първата война, в която участвувал, е била само малка репетиция по кръвопускане в сравнение със сегашната. Н. Антонов, ВОМ, 182.