КРЪВОТВОРЀНЕ, мн. няма, ср. Спец. Създаване на кръв. Черният дроб взема също така участие в кръвотворенето, реакциите на имунитета. М. Василев и др., ВБ, 405. Кръвотворенето у възрастен човек става в костния мозък, лимфните възли и далака. М. Василев и др., ВБ, 466.


Източник: Речник на българския език (онлайн)