КРЪВЯ̀СВАНЕ ср. Отгл. същ. от кръвясвам. Той [Гроздан] беше нацупен, с уморено изражение на лицето, сочи, възпалени от кръвясване. Вчера, след като беше пил цял ден и цяла нощ, едва го замъкнаха у дома му. Г. Караславов, ОХ II, 71.
