КРЪГЛОЛЍК, -а, -о, мн. -и, прил. Който има кръгло лице. Зад завоя на пътеката стоеше една кръглолика жена, боса сред разровената картофена нива, и приятно ни се усмихваше. Н. Тихолов, ДКД, 86. [Тане] беше кръглолик, с дребни очички над брадясалите пълни бузи. Г. Мишев, ЕП, 12. Безсмъртните картини на Мурильо пълнят испанската школа. Неговите богородици са кръглолики, чернооки и страстни испанки. Ив. Вазов, Съч. XVI, 149. Кольо беше кръглолико, русо, хубаво дете с небесносини очи. П. Здравков, НД, 18. ● Обр. По небето бягаха гъсти, дъждоносни облаци, между които проблясваше от време на време кръглоликата, сребристобяла лупа. К. Калчев, ЖП, 245.