КРЪГЛОО̀К, -а, -о, мн. -и, прил. Който има кръгли очи. И Димо вдигна ръка. Неговата наляна, кръглоока хубавица захвана да го бута с лакътя си. А. Гуляшки, ЗР, 342. Портретът беше на млада двойка в сватбена премяна. Млада, красива, усмихната жена, цяла в бяло, с бял воал и с букет в ръка, беше се притиснала гальовно и щастливо към кръглоок, гъстовежд мъж. Г. Караславов, ОХ I, 37. Гълъби невинни, бели, / мили птички кръглооки, / стига вий сте се въртели / се над тез поля широки. Ив. Вазов, Съч. I, 149.