КРЪГОВЍДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който има форма на кръг (в 1 и 5 знач.) или близка до кръг (в 1 и 5 знач.); кръгообразен, кръглест, кръгловат. С особено изкуство изкарваше из устата си кръговидни кълбета дим. Т. Влайков, Съч. III, 19. Поничките или яхните са големи становити камени с кръговидно издълбание на повърхността и от страните с дупка или специално приготвен улей за изтичане на водна или синкава материя. СбНУ XVIII, 697.
2. Който се извършва, става в кръг. Земетресението бива три рода: 1) Вълнообразно, .. 2) Ударообразно, .. З) Кръговидно, от което земята се завива като въртоп. К. Смирнов, З, 17-18.