КРЪГОВЍТ, -а, -о, мн. -и, прил. Индив. Който има форма на кръг (в 1 и 5 знач.) или близка до кръг (в 1 и 5 знач.); кръговиден, кръгообразен, кръглест, кръгловат. Други [звезди] напротив пременяват място и ся скитат с някой начин по небеса, че описуват един кръговит път, на когото център е слънцето. Ив. Богоров, КГ, 3. А сянката на земята, отврълевана въз луната, вижда ся всякога кръговита. Ив. Богоров, КГ, 7.