КРЪ̀ГОВО нареч. В кръг, на кръг (в 1 и 5 знач.). Раздипли дрехата си с две ръце и я метна през масата, в пътеката между двете редици от гости. Метна я с извъртане през кръста и тя падна бавно, кръгово, като мрежа на рибар. Г. Стоев, 3, 139. Поради голямото количество вода протоплазмата може да се движи в едни клетки кръгово, а в други в различно направление. ОБиол. X кл, 7.


Източник: Речник на българския език (онлайн)