КРЪГОЗО̀Р м. Книж. 1. Цялото пространство, което се обхваща с поглед от дадено място. През боровата гора и пространството се зъбеха скалите на Еленин връх. Но самото му теме се губеше из облаци също. По тоя начин кръгозорът ни ставаше твърде ограничен. Ив. Вазов, Съч. XV, 55. Очите на всички бяха зачервени и възпалени .. а погледите на мнозина се вдигаха към ясно очертания тъмен връх на Витоша и обикаляха целия избледнял кръгозор. А. Дончев, СВС, 636. Нерадостният есенен пейзаж на селото му се видя грозен като никога. . Облачно небе, намръщено и слупено над кръгозора, и кал. Елин Пелин, Съч. I, 136. // Гледката на това пространство; изглед, панорама. На всички страни се откриваше безкраен кръгозор. Ив. Вазов, Съч. XVII, 88-89. А хубава бе вечерта сред просторните кръгозори на широкото поле: на север, зад постепенни вишини, тъмен се издигаше Балканът, а на юг далеч полето втъваше в рядка синева мъгла. А. Страшимиров, Съч. I,128. Привет на вас, места любими родни! / .. / И пак пред мен синеят се простори, / и пак се ширят дивни кръгозори, / .. / пак виждам бащин кът. П. Алипиев, Стр, 11.
2. Линията, обграждаща пространството, което може да се обгърне с поглед; хоризонт. Слънцето беше вече се наклонило към кръгозора и сега играеше с лъчите си по тъмно кестенявата коса на Любица. Ив. Вазов, Н, 92. Колкото по-ниско се спущаше птицата, толкова по-големи бяха кръговете на нейния полет, като че ли искаше да достигне кръгозора и да види що има оттатък. Ст. Загорчинов, ДП, 151. Дори в родното село на баща му, в Словения, кръгозорът бе нарязан от тъмните масиви на планината. П. Вежинов, ДБ, 137. Върви и пей, младежо! / .. / натам, где ражда се сега денят / и руменее в радост кръгозорът. Ел. Багряна, ПЗ, 12.
3. Прен. Обикн. със съгл. опред. Обем, широта на духовни интереси, познания; хоризонт. Умственият кръгозор на Аликс беше съвсем ограничен. Тя не познаваше друго освен околностите на Лимен, пияницата Херакли. Д. Димов, Т, 491. Съжителството на хора с различни професии и интереси обогатява и разнообразява душевно и разширява кръгозора. Г. Белев, KP, 101. Училището разширяваше духовния ми кръгозор. Особено историята и литературата ми разкриваха дълъг низ от страни и събития. Мл. Исаев, Н, 26. Съвременното човечество иска от науката и от литературата, щото mue, които разширяват неговия кръгозор и като избистряват неговия мозък, да му дадат възможност да разбере истинния смисъл на природните явления. Знан., 1875, бр. 2, 30-31.
4. Прен. Обикн. мн. Поле за разгръщане на дейност, възможности за изява. Изкуството, като че разкри внезапно пред него [Рафаело] обширните си кръгозори и той, който едва ли, в най-смелите блянове на своето младежко честолюбие, е мечтаял за нещо повече от славата на един достоен ученик на великите художници, .., достигна изведнъж върха на съвършенството. К. Величков, ПССъч. III, 172. В края на 1922 година той [Николай Райнов] е главен библиотекар на Пловдивската народна библиотека и автор на нова книга разкази, с нова тематика, която открива нови кръгозори за своя автор — „Сиромах Лазар“. Н. Лилиев, Съч. III, 61. Широки кръгозори за вдъхновение им се откриват в живота ни. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 10-11. Пред теб стои, Българио, / нов кръгозор и свят. Ив. Вазов, Съч. II, 64.