КРЪГО̀М нареч. 1. Обратно, на противоположната страна. Войникът се обърна кръгом и с тъжни стъпки заслиза из стълбата. Т. Влайков, Съч. III, 23. Гоце изслушва краткото съобщение, обръща се кръгом на юг и протяга ръка, светнал от радост. Π. Κ. Яворов, Съч. II, 181. Стражарчето се обърна кръгом като манекен и излезе от стаята, като маршируваше енергично с късите си крака. К. Калчев, ЖП, 99.
2. Като междум. Воен. и спорт. Команда за обръщане обратно на място или в движение. — Хей, пехота! Слушай моята команда! Отстъпващата рота поспря стъпките си. —Кръъ-гом! — заповяда капитанът. — Залегни! Окопай се! П. Вежинов, ЗЧР, 151. — Пред мене кръ-ъ-гом. . марш! — изкомандувах късо, но безапелационно аз. Др. Асенов, СВ, 50.
3. Като същ., обикн. неизм., м. Обръщане, завъртане, при което се застава в обратна на първоначалната посока. Чичо Кольо удари петите на цървулите си, като се помъчи да направи войнишки кръгом, но всичко излезе крайно непохватно и това още повече развесели компанията. Г. Караславов, ОХ II, 107-108. — Слушам, господин капитан. И аз правя един съвсем не войнишки кръгом. Б. Шивачев, ПЮА, 147-148. Капитан Гинев с рязък жест отблъсна бутилката; офицерът се намуси, направи кръгом и си тръгна. Н. Антонов, ВОМ, 27. // Рядко. Връщане, движение в обратна посока. Не съм виновен за погрома, / защото фронт що е — не знам, / а щом започна се кръгома / при Доброполе, аз бях дома / и всичко туй узнах едвам. Хр. Смирненски, Съч. II, 90.
КРЪГО̀М нареч. Остар. и диал. Наоколо. В природата кръгом тишина; само са чува слабото чуртене на ближната рекичка. У, 1871, бр. 9, 136.