КРЪГОСВЀТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Околосветски; кръгосветен. Обкръжен от ореола на славата, той [Бласко Ибанес] предприема кръгосветско пътуване. Б. Шивачев, Съч. I, 127. — Рейс кръгосветски! То значи изгрява / моята, .., щастлива звезда! Ел. Багряна, ПЗ, 100. Друг път го питам за историята на евреите; Ха, сега, Пондьо, думам му, покажи ми най-напред где се намира град Ерусалим! Той пак предприеме една кръгосветска обиколка из Алжир, Тунис, Мароко, .., спре се сред източния Сибир, гледа ме като пате и мълчи. Чудомир, Избр. пр, 49.


Източник: Речник на българския език (онлайн)