КРЪЖЀНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от кръжа и от кръжа се. И понеже не виждахме нищо друго освен тях [чайките], свикнахме с дългото им кръжене. Н. Антонов, ВОМ, 122. Долу кофражистите от бригадата му са свалили белите си каски и следят с поглед кръженето на крана, който повдига и спуща четиридесеттонните железобетонни стълбове. Г. Готев, ПШ, 111.