КРЪ̀СТОМ нареч. Диал. 1. Във форма на кръст. Трябваше само да се изкопаят в него [ската на долината] широки срезове, после те да се покрият с пръти, поставени кръстом. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 50. На пътната врата застават двама души един срещу друг и държат в ръцете си по една паница вино. Като излязат младоженците, пръскат виното кръстом. РН, 1911, кн. 5-6, 172. Стрели пронизват кръстом далнините. Н. Лилиев, С 1932, 90. Там с варакосани изпъкнали бразди / потопът е кръстом на четири връспш / сделен. Π. Π. Славейков, Събр. съч. III, 13. Посрещнаха ме кръстом налепени / с хартии затъмнените стъкла / и воят допотонен на сирени, / и в зимника наведени чела. Бл. Димитрова, Л, 208.
2. С кръстосани крака; кръстато, кръстачки, кръсташки. Всички знаят баевата Ценева тамбура и всички с нетърпение чакат да зафане. Седнал кръстом, обгърнал грижливо своята посестрима и устремил гальовен поглед към нея, той подръпне, подръпне, дорде я нагласи, па зафане. Т. Влайков, Съч. III, 5. Караулът от втората смяна играеше а карти. Насядали кръстом по дъсчения нар, .., младежите шумно се надвикваха при играта. Ив. Хаджимарчев, ОК, 195. Па си седна [Марко] кръстом у меана, / та си запи руйно, благо вино, / та му свети три дни и три нощи. Нар. пес., СбНУ XLIV, 21.