КРЪСТОПЪ̀ТИЩЕ, мн. -а, ср. Рядко. Кръстопът. Рано сутринта на градското кръстопътище се били събрали хиляди люде. Ламар, ПР, 68. Коренът на селото е от римско време. Хуните го заличили от земята. Но то отново изникнало на това кръстопътище за Европа, дето река Лом прибира в едно корито двата си ръкава. Ст. Станчев, HP, 7.