КРЪСТО̀СКА1 ж. 1. Рядко. Засрещане, пресичане; кръстосване. Той взе цветята, усмихна ѝ се, стисна ръката ѝ. Кръстоската на погледите им беше кратка, парливо сладка. Т. Харманджиев, Р, 188. И все пак, от всички нас струят неудържими електромагнитни вълни към влюбените и се връщат обратно към нас, .. Групата ни се превръща в силово поле на една мълчалива страст, от чиито кръстоски зависи по-нататъшната ни обща съдба. Бл. Димитрова, Лав., 140.
2. Кръстосване (във 2 и 3 знач.). — Моите овце — каза с много топъл глас Мечо — са от южноклементинска порода, от кръстоска са дошли на тоя свят. Ст. Станчев, HP, 150. Човекът, .. обхожда своите безконечни градини, .. Очите му виждат не само това, което се е родило в градините, но и онова, което ще донесат бъдните кръстоски. А. Каралийчев, ПД, 48. Още в минали геологически времена в Южна Америка е съществувал някакъв примитивен вид царевица, .. Тук обаче нежните женски цветове били опрашени от цветния прашец на диворастящия вид Трипсакум. От тази естествена кръстоска възникнало съвършено ново растение Теосинте. Сл. Петров, РКХО, 58.
3. Животно или растение, получено чрез кръстосване на животни или растения от еднакви или различни породи или сортове; хибрид. Резултатите от това кръстосване са сравнително добри. Получените кръстоски имат живо тегло по-високо от това на местните овци. Пр, 1953, кн. 1, 24. В кръстоските могат да се проявяват свойствата и качествата както на едната, така и на другата порода. Н. Платиканов, Пр, 1952, кн. 6, 4. Както при всички живи организми и тук при получената кръстоска пилетата трябва да се хранят и гледат по-добре, отколкото местните. Г. Ралчев, ДМЖ, 45. Кравите представляваха смесица от разни породи: имаше чисти и мелези, подобрителки и кръстоски, от сивия и от червения косъм. Б. Обретенов, С, 77.
КРЪСТО̀СКА2 ж. Фигура, изображение с форма на кръст. Синилата по гърба му не се виждаха, но лицето му беше украсено с няколко тъмносини кръстоски — белези от удари с тънък предмет. Т. Харманджиев, KB, 248. В чудати кръстоски те [телевизионните антени] образуваха ту геометрични фигури, ту букви, ту приличаха на копия, забити в ниското небе, от което ловеха думи, образи, картини, за да ги покажат на малкия екран на телевизора. Бр. Йосифова, БЧМ, 88.
КРЪСТОСКА3 ж. Диал. Кръстосаш2.
— От Ал. Дювернуа, Словарь болгарского языка…, 1885.