КРЪ̀СТЯ1. Вж. кръщавам1.
КРЪ̀СТЯ2, - иш, мин. св. -их, несв., прех. Рядко. Обикн. в съчет. с ръце. Държа ръцете си кръстосани, скръстени. Пусти ръце, нали все са свикнали нещо да правят. Да седиш така и да ги кръстиш не иде. Й. Радичков, СР, 30.
◊ Кръстя ръце. Диал. Бездействам, стоя без да работя, без да върша нищо. — Тези пък какви ли ще са? .. Арнаути ,.. От месец повече живеят в хана, .. От заран до вечер кръстят ръце, а парите им текат из крачолите. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 487. Работехме само през топлия сезон, а зимата кръстехме ръце. ВН, 1959, бр. 2497, 2.
КРЪ̀СТЯ3, - иш, мин. св. -их, несв., прех. Рядко. Прекръствам някого. Той [богомолецът] се прекръсти, но някак особено: отначало направи малък кръст, после по-голям, . ., а най-подир осени с широко и бавно знамение въздуха и хората, сякаш кръстеше целия свят. Ст. Загорчинов, ДП, 176.
КРЪ̀СТЯ СЕ несв., непрех. Правя кръст1 (в 5 знач.), обикн. многократно. И наместо да почива, .., той влизаше в стаята на опълченците, .., и започваше да пее своите трогателни черковни тропари. А вечер, преди да си легне, дълго време се кръстеше и правеше смирени метани пред иконата. Й. Йовков, Разк. II, 79. Въведоха го [стареца] в черквата. А след него нахлу народът. И всички паднаха на колени, кръстеха се и шепнеха молитви. Елин Пелин, Съч. IV, 51. Старата целуваше земята, вдигаше се, пак долепяше чело о земи и широко се кръстеше. М. Грубешлиева, ПП, 69. Македонски, който от години не беше се кръстил, сега пред тая зеюща яма неволно вдигна ръката си. Ив. Вазов, Съч. VI, 65.
◊ Да се кръстиш с двете ръце; да се кръсти човек с двете ръце; да се кръстиш с лява<та> ръка; да се кръсти човек с лява<та> ръка; с лявата <си ръка> ли да се кръстя, с дясната ли. Разг. Като възклицание за изразяване на недоумение, недоволство, възмущение от нещо нередно, необичайно; да се чудиш и да се маеш. Де го срещнеш, да се кръстиш. Разг. Употребява се, когато някой предизвиква учудване, недоумение. Кръсти се, че бягай; да се кръстиш и да бягаш. Разг. За лош, проклет човек или нещо лошо, от което е по-добре да си далеч, за да не си изпатиш. Намерил съм <празна> църква да се кръстя. Разг. Ирон. Потърсил съм помощ от някого, на когото не може да се разчита.— Фашистки мекерета и палачи, .., като въшки ще ви измачкаме. Толкова кръв изпихте от народа, толкова семейства разплакахте,.., и не мирясвате .. Ама сте намерили църква да се кръстите. В. Нешков, Н, 436. Седни, па се кръсти. Разг. Като възклицание за изразяване на недоумение, недоволство от нещо нередно или необичайно.