КРЪ̀ЦВАМ1, -аш, несв.; кръ̀цна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. кръ̀цнат, св., прех. Срязвам, прерязвам леко, без усилие нещо (плат, коса и др.). Този автобус сега седи нагизден като булка под арката. . Лентата е още непрерязана. След малко ножицата ще я кръцне, ще ливнат ведрото пред колелетата. Д. Дамянов, ПИЩ, 87. Резервите на шева се кръцват на 1 см по-нагоре от края на разреза. Н. Афлатарлиева и др., ТДО, 98. —Ако си порязал овцата, ще ти кръцна ухото, та да помниш, кога си бил на стрижба! К. Петканов, ЗлЗ, 238. Понякога като седнем да вечеряме през зимата черен хляб и туршия, казвах на мама: —Еех, сега да има една диня. Да я кръцна с ножа, да се зачервее резенът. . Кр. Григоров, ОНУ, 76. кръцвам се, кръцна се страд.
КРЪ̀ЦВАМ2, -аш, несв.; кръ̀цна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Разг. Скръцвам. Примъкна се след това до вратата на спалнята, отвори ги полека. Те нещо кръцнаха и той като ги попритвори, остана някое време до тях, за да си умири силния трепет и развълнуваните си гърди. Св. Миларов, СЦТ, 104. Вратата кръцна тихо. Някой влезе. Δ Кръцна със зъби.
КРЪ̀ЦВАМ3, -аш, несв.; кръ̀цна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. и непрех. Диал. В съчет. с местоим. му. Пийвам и хапвам. Пендо: — / Маке, маке, Пижо, глей че одоцнахме! /Пижо: / Глей си кефо, Пендо, нали му кръцнахме. / Пендо: — / Бе, оно така е, ама мойта Пена, / па че ми завира в очите вретена, / .. / Мисли, като пием — свето че загине! Пижо: — / Па я кога пием и жената ока, / отваря ми жажда още за пол ока. Елин Пелин, Съч. V, 153-154.