КРЪ̀ЦКАНЕ1 ср. Отгл. същ. от кръцкам1.

КРЪ̀ЦКАНЕ2 ср. Разг. Отгл. същ. от кръцкам2; скърцане.

КРЪ̀ЦКАНЕ3 ср. Разг. Отгл. същ. от кръцкам3 и от кръцкам се.


Източник: Речник на българския език (онлайн)