КРЪЧМА̀РОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с кръчмар; кръчмарски. — Прочутият стихотворец Бутлер — свърна ся веднъж в една кръчма да пренощува. .. И веднага викна на кръчмаровия слуга: „Ей, слуго! Скоро дай на коня ми две паници пължове!“ Кр. Пишурка, К, 133. Ала обично ся свръшва с черпение от кръчмарова страна, който и напред е бил в ерфенето, но сега черпи пак под предлог: да излезе над всичките петел! Хр. Данов, Лет., 1869, 122.