КРЪЧМА̀РЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от кръчмар; млад кръчмар. „Кръчмарче, младо глупаво, / нещичко ща та попитам, / право ми кажи, не лъжи: / Та чуват ли са хайдути?“ Нар. пес., СбГЯ, 13. Бог да убие, мамо, / Делка сираче, / де излъга, мамо, / три годеника — / .. / първи годеник, мамо, / Личко кръчмарче. Нар. пес., СбНУ XLVI, 218.