КРЪ̀ШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. 1. За тяло, снага — който се вие, огъва красиво, грациозно; гъвкав, грациозен. В нея беше всичко хубаво — и лицето ѝ, и черните ѝ коси, и бялорозовата ѝ кожа, и дребното ѝ, но стройно, кръшно тяло. Д. Талев, С II, 263. И с равна, полюляваща се стъпка влезе в колибата. Павел се позагледа в кръшния стан на девойчето. Д. Спространов, С, 242. // За човек — чието тяло се вие, извива, кърши красиво, грациозно. Щастливите младоженци седнали край богатата трапеза, ., чевръсти слуги и робини се спуснали да поднасят най-вкусни ястия, .. Гощавката продължила до късно, сред веселби и забави, в които участвували ловки фокусници и кръшни танцувачки със змийска снага. Св. Минков, ПШ, 27. // За походка — при който тялото се извива красиво, грациозно. Трябва да отбележим, че Будевска в попрището си никога не се помами и не потърси лекия път — да спечели успех и слава само с външните си средства, само с хубавия си глас, с гъвката си фигура, с кръшната си походка или с красивия си жест. Ст. Грудев, АБ, 53. // За хоро, игра — който се извива, огъва, лъкатуши. Първо се изви кръшно северняшко хоро, .., а накрая и най-мъжкото и лудото — шопското хоро. А. Станоев, П, 149. Утешаваше се с мисълта, че .. сребърните пафти ще стягат кръста на млада невеста и ще пращят и пукат по време на вито, кръшно хоро. Д. Спространов, ОП, 135. Хайдутите подхвърлиха калпаци нагоре. . и залюляха кръшно хоро под свирнята на гайдата. М. Марчевски, П, 33. Гайдата спря пред тях [дружките], подкани ги за кръшна игра. Спогледнаха се, скършиха снаги, подадоха ръце напред и пъргаво затропаха. К. Петканов, X, 85. Тя е млада, мургава и боса, / тя снага извива в кръшен танц / и с очи премрежени се носи — / млад бамбук, от вятъра люлян. Мл. Исаев, ЯД, 77.
2. За глас, говор, смях и под. — който е с богата интонация; гъвкав, звучен, игрив. Вечер, .., из цялата гора зашуртяваха сякаш чудни поточета: това бяха кръшните песни на славеите, които се надпреварваха да покажат кой е по-гласовит. Св. Минков, ПК, 26-27. И тук познатата полска картина! Песнопойки моми, труд, лятна жега. ., закачки, припевки, кръшен смях. Ем. Попдимитров, СбЦГМГ, 371. Бори чуваше кръшния смях на Цвета. Й. Вълчев, СКН, 21. Кавали яворови извиваха кръшни мелодии. Е. Евтимов, ПМ, 235. Песента на дивото канарче е съставена от трели и екливи звуци, а също и от кръшни свирения, които са в основата на песента на домашните канарчета. Вл. Помаков, ПДП (превод), 96.
3. Остар. и диал. За място — хълмист, стръмен. По един кръшен път потеглихме за Мара Гидик. А. Каралийчев, С, 21. Пътят ся свързуваше чрез един мост от един свод и минуваше насреща през едно необозримо пространство на земя гола и кръшна. П. Р. Славейков, ДБ (превод), 46. Колкото за търговията, тя е твърде ограничена, поради малкото и то твърде кръшните си пътища за съобщение. С. Бобчев, ПОС (превод), 99.