КРЪШНЯ̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Гръбнак. — На мене нищо, ама на това момче прекършиха кръшняка — бавно се обърна селянинът и посочи младежа, който лежеше до него. Т. Харманджиев, KB, 543. Бащата на Тинка остави шишето на прозореца и като изви острия си като секира поглед към него [кметския], разсече го сякаш през кръшняка. Ст. Даскалов, СД, 239.