КРЪЩЀЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който се отнася до кръщаване, който е свързан с кръщаване. Там, в тъмнозелената вода на реката, .. , се оглеждаше целия Царевец, . ., а в дъното на тоя потънал град като в глъбината на грамаден кръщелен купел трептеше между начупените кули и огънати стени белият образ на звънарията. Ст. Загорчинов, ДП, 239. Кръщелното му име е Вълчан, но ние си го наричаме Вили. Д. Калфов, Избр. разк., 171. Свещта, която остава от кръщенето на някого се запазва в къщи и като поотрасне детето, казва му се, че тя е кръщелната му свещ. СбНУ XXV, 7. Кръщелният обряд бил извършен от Салцбургския архиепископ. Пл, 1933, бр. 1418, 2. Кръщелна дата.
2. Като същ. кръщелно, мн. кръщелни ср. Кръщелно свидетелство. — Дай си бележника! — Какъв бележник! — не разбра дърводелецът. — Ученическият. — Бе то, ако е за него бележник, аз още си го пазя, .. В сандъка съм го скътал, при кръщелните и венчалното. Ама не го взех. Ем. Робов, Ст, 1965, бр. 1006, 1. Загубил съм кръщелното си.
◊ Кръщелно свидетелство. Документ, издаван на лице, приело християнско кръщение, който в миналото е служел за удостоверяване на датата на неговото раждане и на родителите му; свидетелство за св. Кръщение.