КРЪЩЀЛНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Кръстено момче или мъж по отношение на онзи, който го е кръстил. Кръстницата също се намеси и за похвала на учителя, и за похвала на своя кръщелник. Цв. Минков, МЗ, 96. Недялка бе отишла при старата Стамболова да ѝ покаже кръщелника на Стефана. В. Геновска, СГ, 222. Всички ратаи в хана познаваха синовете на Петко Михов от Чамджас, а покрай тях и неговият висок припрян и кокалест кръщелник. А. Христофоров, А, 12.
◊ Наперен като кръщелник. Много пременен, облечен с празнична премяна. Той закъсня, защото трябваше да се премени от главата до петите. . Когато го видя наперен като кръщелник, на нея дори ѝ стана смешно. Г. Караславов, Избр. съч. V, 213.