КРЪЩЀЛНИЧЕ, мн. -та, ср. Кръстено дете по отношение на онзи, който го е кръстил. — Кръщелничето им било оцелялото момиченце на въгляра .. то поникнало пред тях, пред двамата братя въстаници! А. Страшимиров, УШ, 36. Цял живот той ходи подир поп Сава: носи му менчето, когато ръсеше, продаваше свещи на пангаря, пя на този народ додето си загуби гласа, вървя пред мъртъвци и посреща кръщелничета. А. Каралийчев, В, 65.