КРЪЩЕНЀ, мн. -та, ср. Разг. Кръщавка. — Хай да те водя да си похапнем другаде, ама тъй, както не сме яли на бащиното си кръщене. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 23. — Ний нали ходим с дяда попа — и на кръщене и на умряло. Й. Йовков, ЖС, 206. И на кръщенето хариза на своето унуче ковано сребърно кръсте. Т. Влайков, Съч. II, 115. Ходеха [планинците] по сватби и кръщенета, веселяха се така, както и дедите им се бяха веселили, като спазваха старинните обичаи. П. Здравков, НД, 181.