КРЪЩЕНЍЦА ж. Остар. и диал. 1. Кръщелница. Дочула го млада кръщеница, / па на кума потиом говори: / „Такум бога, куме господине, / какво смея, ma това продума?“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 83. Излела е гиздава девокя, / излезнала ръка да цалива. / .. / Согледа я кума господина, / на девокя попшо говори: / — Не бой ми се, млада кръщеница, / не ке змия тебе да уапе. Нар. пес., СбНУ X, 27.
2. Само мн. Кръщене, кръщавка. По сватби и сборове, по кръщеници и пр., цели бъчви вино ся изпива. Й. Груев, КН 4 (превод), 19.