КРЪЩЕНЍЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Кръщелниче. Тя излиза и радостно ги посреща вънка на отвода. Te ѝ целуват ръка. — Жаденките им кръщеничета! Т. Влайков, Пр I, 243. Откак се свърши кръщенето, кумът донася кръщеничето си у дома му. СбНУКШ, 22.
