КРЪЩЀНКА ж. Разг. Кръщение; кръщавка. — Къща нали е гълта като ламя. Газ било, сол било всичко трябва. Кръщенка ще правим човещина е, не може, знаеш. Г. Караславов, Избр. съч. I, 90. Димитър се обърна към момчетата, подвикна весело;Чакайте ме утре заран, ще ви донеса дар от кръщенката! Ив. Гайдаров, ДЧ, 124.— Искам да съм на кръщенката на сина си, па ако ще и главата ми да падне. .. Темелко, кога ще кръстят детето? К. Петканов, X, 207. — Пет години го чаках. Иска ми се, като навали дълбок сняг, да облека ново палто, да го хвана под ръка и през снега из селото на сватба, на гости, на кръщенка. Н. Каралиева, СМ, 44.

— Друга форма: кръщя̀нка.


Източник: Речник на българския език (онлайн)