KPЮ̀K, крю̀кът, крю̀ка, мн. крю̀кове, м. Остар. Кука, закачалка. Мъже и жени ся закачаха живи на крюкове в пушящи комини, на други истъргаха всичките косми. Ф. Флокен, КХЦ (превод), 298.

— Рус. крюк.


Източник: Речник на българския език (онлайн)