КУБЀ, мн. -та, ср. 1. Външна изпъкнала, полукълбовидна част на църква, джамия, търговска сграда и др.; купол. Отвъд тревата на самата среда на полянката се показва малка схлупена черквица с килнат кръст над кубето. Ст. Загорчинов, ДП, 143. Над сивия черковен покрив стърчаха три кубета. Д. Марчевски, ДВ, 19.
2. Свод на същите сгради, вдлъбната част на тавана, гледана отвътре; купол. През отворите на кубето се прострелваха бледи лунни лъчи и . осветяваха част от олтара и десния клир. Ст. Дичев, ЗС I, 262. Банята се изпълни от тоя шемет. . Водата се разиграла, дига се възбог чак до кубето. П. Росен, ВПШ, 32. В нея [в църквата] намерват всичките, колкото са потребни, кандила сребърни. Има и три полиелеи под трите кубета, които имат средна величина, но изрядна направа. Н. Рилски, ОМР, 81.
— От араб. през тур. kubbe.