КУБЍСТ м. Изк. Привърженик, последовател на кубизма. Последният по-значителен търговец от типа на Дюран-Рюел и Волар, чието име остава свързано с определена художествена продукция, бил Даниел-Хенри Канвайлер, който първи започва да продава Пикасо и кубистите въобще. Хр. Ковачевски, СК, 132. Него [Пикасо] го считаха за глава на кубистите, а сега са склонни да виждат в неговото лице едва ли не поклонник на академията. К, 1927, бр. 111, 2. Започнал литературната си дейност в навечерието на първата империалистическа война, Елюар за кратко време се увлича по модните идоли на юманимистите и кубистите. ОФ, 1950, бр. 1747, 4.

— От фр. cubiste.


Източник: Речник на българския език (онлайн)