КУБИСТЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от кубизъм; кубистически. Мотивът завършва над корниза със своеобразен фронтон, .. увенчан с още по-своеобразни и чудновати форми — каменни цилиндри, легнали върху призматични блокове, които Вайсбах сполучливо нарича „един вид кубистичен завършек“. М. Бичев, АНВ, 165.