КУВЕНДЖЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Диал. Златар. Що първи кяр mue [харамиите] кяросале? /. .,/ мало много триста мъски азно, / сите си и в църкова навратие / си викнее млади кувенджии, / не гледае що да им таксает. Нар. пес., СбБрМ, 334-335. Тук моми и посвършие, / едната за кувенджия, / .. / Тая що за кувенджия, / ке носит злати пръстени. Нар. пес., СбБрМ, 383.