КУВЀРТА ж. Мор. Горна открита част на кораб; палуба. Параходът тръгна за Венеция. Под дебелите платна на кувертата, .., седнахме на вечеря. Ив. Карановски, СбЦГМГ, 301. Корабленачалникът е еще отговорен за сяка повреда, която може да са случи на стоките, които би натоварил на кувертата на кораба си. ДЗОИ I (превод), 274. Когато параходът тръгна от Кладово нагоре, ний със С. са качихме на горната част на кувертата. СПл, 1876, бр. 6, 23.
— От вeнeц. coverta прeз гр. κουβέρτα. — Сп. Дeтинско прибавлeниe, 1852 (вж. Л. Ванков, Към историята на италианскитe заeмки в български, ГСУ, 1959, с. 258).