КУ̀ДЕНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от кудя. Ако нечто много похваляваш, оставяй и за уничижение (кудене), когда нечто много унтижаваш (кудиш), оставяй и за хвалене. А. Гранитски, ПР (превод), 116-117.
