КУДКУДЯ̀К междум. За наподобяване вик на кокошка след като снесе яйце. Хвръкна кокошката пъргаво над гората, кацна върху най-горното клонче на дъба и се разкудкудяка: Кудкудяк! Кудкудяк! Кудкудяк! А. Каралийчев, ТР, 119. Ястреб ли се черен / спуща от небето?! Ето пак злият враг. / Кудкудяк! Кудкудяк! Ем. Попдимитров, ПМ, 31.

— Друга форма: куткудя̀к.


Източник: Речник на българския език (онлайн)